Клошар

Слънчев ноемврийски ден, а аз седя на пейка с току - що купена книга. Хубава е, харесва ми. 20-тина страници минах и не съжалих от покупката. Ветрецът леко налагаше под волята си върху есенните листа. и Тук един човек дойде до мен за втори път в последните 10 минути и каза:
- Извинявай, не съм клошар, а просто съм изпаднал в затруднено положение, може ли да ми дадеш 20 стотинки?
Отговорих вежливо, че нямам. Не съм безсърдечен човек или нещо подобно, но просто не мисля, че трябва да давам на такива хора средства. Смятам, че ако си изпаднал дотам трябва да намериш сам необходимото с труд, а не просейки. Въпреки всичко ми стана жал за човека, все пак 2 пъти ме моли. Гледах го как отминава, а аз затворих книгата и си извадих портфейла. щях да го настигна и да му дам. Отварям и гледам...аз бях изпаднал в неговото положение. В себе си нямах сериозни финанси. Сега бяхме равнопоставени с клошаря. Осъзнах, че дори и да си хвана градския транспорт не мога и тръгнах бавно към дома, докато слънцето бавно се скриваше зад хоризонта.
Вече стигнах дома, листата танцуваха още повече под диктовката на вятъра, а аз си мислих за него, за клошаря. Дали и аз не бях такъв в тази ситуация?

...

23:56. На терасата съм. Изпращам стария ден и посрещам новия. Моля се, а хладна толплина обвива тялото ми. Мисля и се страхувам да мисля. Утре дали ще е по - добре от днес? Гледам звездите, а пред мен е само една звезда. Гледам луната, а тя танцува под ритъма на сърцето ми и отразява лицето й. 23:57. Отказвам да мисля за утре. Отказвам да ме среща палитра от лица, а тя да е някъде там, някъде далече. Искам да се върна назад, но е късно. Започвам да си спомням миналото, но искам да видя и бъдещето. 23:58. В главата ми нахлуват необикновени желания и особени фантазии, но пак страхът стряска мисълта. Дали ще боли? Говоря си тухо сам, сигурно съм полудял. Или вече съм луд? 23:59. Къде ли е сега? Не знам, а може би знам, но не искам да си признам и не искам да съзря очевидното. Компасът ми сочи посоката, но умът ми казва да се спра. 00:00 Настъпи новият ден. Забравям всичко и започвам отначало. Нали най - хубавото му нещо е, че започва отначало. Отново терзания. Дали да легна? Поне до изгрева да събера парчетата на лошия пъзел в главата си. Дали ще успея да не сънувам онази звезда? Не знам, но си струва да опитам, макар че изходът е ясен...

Носталгия по монтьорите

...Тримата глупаци, тримата мускетари, тримата от запаса, Светата Троица... навсякъде по три...
Лятото минава, а не искам. Не само защото съм си у дома, защото не мисля за проблеми, но и защото си припомням миналото. Минало протекло в гимназията и спомените за трима много големи приятели. Ние отново сме заедно и отново правят нещата, така както ние бихме искали. Отново сме заедно, отново правим най - различни щуротии, както преди 2-3 години, но този път сме доста по - улегнали. Никога няма да се върнат страхотните пет години от гимназията, но все пак хората си остават и не виждам как може някой да отнеме това, което ни свързва. Всеки от нас след година в университета остава със спорадични мнения относно останалите и признава, че рядко се срещат такива като нас. Всеки от нас се чувства много добре, когато сме заедно. Спомените по отминалите врнена нахлуват и сега се смеем и смеем. Дали заради детската наивност в нас или просто голямо сходство, но ние си оставане трима големи приятели. Вярно, често спорим и се корим един друг, но това даже в доста случаи помага. Всеки от нас знае слабите и силните страни на другите. Всеки може само с три изречение да опише така добре останалите, че даже мастит писател да завиди на добрия описателен портрет. Всеки от нас знае, че може да разчита на другите дори и да е 5 часа сутринта (от личен опит знам :)) Често се замислям какво ли би било ако ги нямаше и отговорът винаги е нещо много различно от сегашното, но с отрицателен знак. Сигурен съм, че и за тях е така. Всеки от нас е научил нещо за себе си и нещо за заобикалящия ни свят от другите. Всеки от нас ще остане приятел на другите докрай.
...Тримата глупаци, тримата мускетари, тримата от запаса, Светата Троица... навсякъде по три...

Страхът

В последно време доста размишлявам какво е това страх? Кой го поражда, откъде идва и къде отива? Не знам доколко е вярно, но смятам, че страх няма! Такова понятие не съществува, а просто някои хора са сходни да намерят някакво оправдание, за да не направят нещо. Страхът е подсъзнателната бариера на човек, границата, която не ни позволява да открием нещо по- добро от това, което имаме за момента. Боязънът замъглява мисълта ни и не позволява да се направи крачката към едно по- светло и по - хубаво.
От известно време се мъча да се отърва от всякакви страхове. Правя неща, които преди половин година никога не бих правил. И така се чувствам много по- добре. С всеки изминал ден си казвам колко много съм изпуснал и то само защото "ме е било страх". И Булгаков го е казал: "Страхът е най- големия порок". Колко добра мисъл - и е прав. Ако не беше страхът у хората, всичко би било по - лесно. Няма да се колебаеш дали да направиш нещо, защото не смееш, което пък след себе си би довело до друго нещо, което не би направил, което ще доведе до някое друго и така в един омагьосан кръг и то само защото един пък си бил заслепен от магията на страха.
Започнах да наричам нещата с истинските им имена и да правя това, което искам. Думата "фобия" вече е табу за мен, както трябва да е за всеки (поне според мен). Всичко трябва да се прави тогава когато му е времето, а не след себе си да довежда лавина от други главоболия и да се чудим къде грешим. Отървете се от страха и направете нещо, което никога не сте правили, защото ви е било страх. Направете го и вижте, че дяволът не е толкова черен!

18.07.2008

Случвало ли ви се е да има ден, в който да си кажете "Днес се промени животът ми"? И на мен ми се случи същото на 18.07.2008г. На този велик за българите ден, в който се е родил Левски (жалко, че днес голяма част от младежта, чувайки това име го асоциират с футболния тим), аз "еволюирах".
Беше 7 часа сутринта. Покрай мен се стелеха стотици мои връстници. Имаше изпит по история. Наведени глави, вперили погледите си в листове и учебници, попивайки последната доза знание преди заветните часове, физиономии, респектиращи с дълбока начетеност, родители, които ту се притесняват гризейки нокти, ту даващи последни наставления на отрочетата си и... аз, сам, притеснен от останалите (конкуренти), скромно отишъл с два химикала и няколко празни листа. История на България- изпит, в който трябва да напрегнеш всички свои знания в точния момент и да разчиташ на късмет, за да успееш.
Няма да крия, че се чувствах аутсайдер. Без уроци, с едномесечна подготовка (всъщност по тази наука сериозно се интересувам от втори клас, така че е доста условно да се каже откога точно се готвя :-D . Влизаме, а аулата сякаш взима насъбралото се в мен напрежение. Той дойде- за едни палач, за други чародей - и каза темата.
С горчива усмивка посрещнах действителността- миналогодишната тема се повтаря. Всичко на всичко я бях чел три пъти откак се готвя (сериозно). Половината стая се изнесе все едно имаше сигнал за бомба в сградата. Колебаех се! Какво да направя: да излезна с с преклонена глава или да разсмея до сълзи проверяващите. Втората опция ми се стори по-рационална след едноминутно мислене.
В следващите 4 часа и 15 минути имаш чувството, че професор Божидар Димитров е до мен и ми диктува. И ако оставя шегата настрана, направо се изумих какви познания съм имал, след като се бях вглъбил в спомени по четени неща отпреди доста време.
Изкарах достатъчно, за да ме приемат. Този ден ме промени- от човек, в дипломата на който пише, че е "монтьор на електронна техника" (как добре звучи само... "монтьор") да те приемат нещо, което сериозен набор от кандидати искат да учат - право. След този ден наистина си повярвах, че мога да направя нещо голямо, самочувствието ми промени в положителна насока, а и обществената оценка за мен се вдигна (не че последното ме интересува много)...

Среща с... французин

Намирах се в Брест. Сега някои ще си помислят, че съм посетил Франция или Беларус, но уви не съм. Това е едно от двете села, носещи същите наименования като градовете в гореспоменатите държави.
Реших да разнообразя налегналото ме прозаично ежедневие. Отидох да видя "селската интелигенция" в единственото що-годе нормално заведение. "Заведение" е събирателно понятие на кафене, ресторант, кръчма и каквото още се сетите.
Пет минути след моето акостиране дойде възрастен мъж с ... колело. Имаше сериозен набор от боеприпаси за оцеляване. Дали не беше участник в "Survivor"? Едва когато слезна от велосипеда си, забелязах френското знаме да стърчи от задната седалка. Тук веднага ми светна онази жълта лампа - французин, обикалящ Европа с велосипед.
Оказа се, че в "заведението" говоримият чужд език е само испанския - все пак доста хора са ходили да припечелят някой лев там. Наложи се аз да спасявам дузпата с неособено добрия си английски.
Разбрахме се! Започнах да разпитвам господина. Тръгнал от френско- испанската граница, минал през Швейцария и оттам в Германия. Целта му била да проследи похода на река Дунав до делтата й, където се влива с Черно море. И успял! Сега се връщал обратно. Изминал около 4400 км, въртейки педали. А е на 55 години! Показа снимки от Дунав в различни етапи на реката. Просто чудесно!
Винаги съм смятал французите за романтични авантюристи, но това надхвърли очакванията ми. Сигурно ще си кажете "Какво пък толкова", но тази случка на това място те зарежда на направиш нещо необичайно, някоя щуротия. И аз се заредих. Само че мисля да направя нещо такова из планините на България... има ли желаещи?

Последното, което ...

В този пост мисля да опиша "последното, което.." съм правил в различни категории. Без да губя време започвам:
- последното, което... четох, беше "Спасителят в ръжта" на Селинджър. Две контрастиращи мнения получих за тази книга преди да я взема. Едното на човек, който чете доста художествена литература, според който откровено не струва, и другото на олимпийски шампион по география за кадети, за който творбата е най- добрата, четена от него. И той е чел доста.
Придържам се към първото. Тази книга се класика, а все едно третокласник е писал съчинение на тема "Kакво правих в последните дни", но малко по- дълго. Езикът е еднообразен, изпъстрен с клишета и жаргони. Героят определено е нихилист и вечно не е в настроение за каквото и да е. Може би само за пушене и пиене, на което биха завидели закоравели пушачи и алкохолици- при това е само на 16 години?!? Направо се отвратих от книгата, но на който му е любопитно аджеба за какво става въпрос да я прочете.
- последното, което...гледах, беше филмът "Враг пред портите". Хареса ми. Като човек обичащ история ми беше интересно да видя това съвременно разбиране за II-рата Световна война. Много точно направена миниатюра, която показва изхода от войната, просто в по- малък мащаб- временно надмощие на Германия и накрая победа за руснаците. Перипетиите, през които преминават засилват напрежението. Абе с две думи- хубав филм.
- последното, което...научих беше, че в държавата Монако градовете не са един, а цели четири. Разбирайки това, личното ми мнение за познанията ми по география рухнаха като пясъчна кула, залята от морска вълна. Почувствах се като looser :-(
- последното, което слушах...бяха трите песни, които слушах преди да кандидатствам след 7 клас. Мислих, че ще се натъжа, като ги чуя, но не стана така. Имаше само месец, в който съжалявах за не чак дотам високите резултати, респективно невлизането в най- елитната гимназия в общината. Всяко зло за добро, а доброто в този случай се оказа в пъти по- добро!
- последното, което... ме разочарова,бях самият аз. Сложните завоелирани изречения, неразгадаемите алюзии, с които се опитвам да постигна нещо, по- скоро ме отдалечават от целта, отколкото доближават. По- добре да не се опитвам да оставям адресата сам да стига до посланието. Трябва да имам по- голяма смелост и да казвам в точния момент това, което трябва.
-последното, което...ще напиша тук, е че разполагаме със земен рай ние българите. 9 часа се дръсах в нашенските железници ( не че има по- голяма романтика да те подрусва и да ти трака влака- иначе се губи тръпката и имаш чувството,че не си в България :-D) и минах през цяла Северна България и проход в Стара планина. Бил съм в чужбина и там насила е направено красиво от страна на човека. А тук си имаме девствена и неопетнена природа, която дори чужденците идват да видят и се любуват. Просто трябва да се научим да оценяваме това, което имаме :) Fine ...

Реквием за Краля

Исках да напиша статия за Майкъл Джексън, но не се чувствам подготвен и усещам, че е неуместно един дилетант относно Краля на попа да пише за него. Затова помолих човек, който е доста навътре в тематиката да напише. Момчето се казва Вальо...
"Майкъл Джексън- идолът на много поколения ни напусна най-неочаквано.. Но кой беше Джако ? На пръв поглед лесен въпрос, но всъщност се оказва, че много хора си мислят, че знаят кой е, а всъщност си нямат и най-бегла представа.. Майкъл Джоузеф Джексън ... Истинският човек, който се крие зад това име е така познатия на всички ни певец и танцьор .. Той е най-успешният изпълнител за всички времена с рекорди по продажби на албумите си в световен мащаб. Това на всеки е известно. Но Майкъл всъщност е една всестранно развита личност. Той пише текстове за песни, той е също така хореограф, продуцент, актьор, автор, бизнесмен, филантроп, финансист и изобретател.Освен това той не се ограничава само в един стил музика. Той има запизсани R&B парчета, както и парчета с уникални китарни сола от виртуозите Еди Ван Хален и Слаш. Всичко това той ръководи с огромен успех. С пожънатите музикални успехи идват и скандалите около Джако. Много хора го осъждат за така наречената от тях "мания" за пластични операции. Но истината е , че това не е "мания", а борба с болест, която засяга пигментацията на кожата. Години по-късно той е жертва на поредната клевета- обвинен е в педофилия, но по-късно оправдан. Кралят е бил подлаган на много изпитания през годините и винаги се е справял безупречно-нещо достойно за истинско уважение. Дотук с приликите с другите знаменитости. Противно на мнозинството от "звезди", Джако никога не се е поддавал на наркотични вещества и алкохол, въпреки изпитанията и тежките моменти от детството. Всеки оценява неговата гениалност като музикант и танцьор, но всичко това се постига с невероятна емоционалност, с каквато той пееше песните си. Всички сме чували имена на рок и хеви метъл легендите Deep Purple, Led Zeppelin, Iron Maiden, Whitesnake- безспорно титани в световната музика, но никоя от тези групи не е карала публиката да крещи до изнемощяване, никоя от тези групи не е карал милиони хора по света да "ходят по луната" заедно с техният идол ,никоя от тези групи не е карала милиони хора да плачат при мисълта, че ще видят Джако на живо, никоя от групите не е дала на хората възможността да се докоснат до тях. Джако си остана един земен човек, който никога не се е възприемал като нещо повече от останалите хора. И накрая, но не на последно място, Кралят на Попа е човек, който се беше отдал на благотворителната дейност. Той винаги е бил водач на кампании за събиране на средства за лечение на децата от третия свят. На 25.06.2009 година не ни напусна един обикновен музикант, а ни напусна едно велико същество, един велик човек, дал на света нещо повече от музика-дал на света надежда, любов и насока в живота. Майкъл Джексън (29 август 1958- 25 юни 2009)"
Единственото, което ми остава е да кажа, че надали има човек, който да е от 7 до 107 години и да не е чувал за Майкъл Джексън. Най- голямата от малкото звезди на земята. Почивай в мир, Кралю!

За сайтовете за запознанства

Вървя и подритвам безгрижно камъчета по пътя в търсене на подходящата пейка. Най- сетне се установявам на една и се наслаждавам на песента на птиците. Отдалече се с периферното зрение забелязвам три субекта, които са се запътили към съседната на моята пейка. Момче и две момичета. Момчето беше с трудноописуема прическа, цвят неопределим- не съм далтонист, но цветът беше меко казано странен- ако кажа шарен, може би няма да сбъркам. Момичетата приличаха на такива, чиято професия в бъдеще би предполагала клишето:"Няма срамен труд". Настаниха се на другата пейка. И се започна... разговорът за сайтовете за запознанства. Моята идилия с песента на птичките бързо бе заличена...
Освен че сме държавата със средно най- много партии и телевизии на глава от населението, май и по сайтове за запознанства държим първенството. Тримата герои започнаха да си разправят кой им писал, какво има писал, като коментарите на останалите се свеждаха до 2-3 думи, макар и доста да се казваше за тях. Явно се казва едно и също в тези виртуални срещи. Момчето каза, че даже е получил няколко гласа. Тук явно купуването и продаването на гласове не се таксува за престъпление, а е просто трик на модераторите с цел евтино забогатяване и всичко е повече от легитимно. Момчето при споменаването на някоя негова "гласоподавателка" си оправи прическата. Ефектно я опипа по тила си, сякаш до него имаше синоптик и математик - единия му казва 2 градуса и 14 секунди, а другия север-северозапад. Момичетата бяха във възторг от новината и на свой ред и те започнаха да се хвалят.
Едно не мога да разбера- защо народът ни е толкова глупав, че си мисли, че като имаш само положителни оценки и коментари вече е нещо значимо. В този род сайтове отрицателните мнения трябва да се впишат в Червената книга, а и коментари, които с по една дума и тя е умалително, някак не вървят за човек, който претендира за нещо особено. А някой задава ли си въпроса, когато нашите родители са били на възраст от 15 до 20 какво са правели? Как ли са се справяли със запознанствата. Това ми навява само добри спомени, когато кабеларката, GSM-ите и интернета бяха теми-табу. Всичко беше много по- чисто и искрено, а не някакво механично писане на коментари...пардон copy/paste на коментари, без дори да се е погледнал индивида адресат на съответното мнение.
А най- жалкото е, че подрастващите губят сериозно време в това. Заблудата е толкова голяма. нашите познайници си заминават- с широки усмивки. Явно пак са се запътили към някоя виртуална среща, в света на измисленото...

Целувка от природата

Опознай родината, за да я обикнеш- това е казал народът и не е сбъркал. Понякога си мисля, че единственото нещо, което имаме е природата. В България доста места биха се характеризирали като "земен рай", но когато Господ е създал земята, то една от неговите любими кътчета е казанлъшкия край. За да не бъда голословен, ще представя снимков материал, на местността, обградена от две планини, с голям язовир и много, много рози...

Красива утопия с тъжен финал

Свърши сесията ми. Вместо да съм щастлив у мен нахлуват противоречиви чувства. Завършекът беше разочароващ. Но затова вина си имам самия аз. В сублимния момент се прояви една от лошите черти на личността (рядко се получава но... )- прекомерна самонадеяност!
Бях прекалено сигурен в това, което знаех, дори ненаписах нещо на листчето си, когато имах тази възможност, за да си помогна при устното изпитване. След изтеглянето на въпросите вече виждах нарисувана максимална оценка. Моята твърдоглавост се прояви в това, че си бях наумил предварително да отида при професорката, да покажа какво знам, а не при асистента (каква огромна грешка !!!! ). Сядайки до нея, в мен нахлу още по- голяма увереност, че ще изкарам, макар че до този момент оценките при нея бяха не особено задоволителни в сравнение с тези поставени от асистента. Казах всичко, както трябва- да, успях! Каза ми: "Колега, имате добри познания! Успех занапред"! Предвкусвах победата след 3 безсънни нощи. Изведнъж тя написа добър. Дали вече не бях заспал?!? Шипнах се по ръката- не сънувах, всичко беше реално. Пуснах една иронична усмивка, поздравих я и излезнах. Какво направих- ако бях седнал при асистента, нямаше да имам никакъв проблем. Виновен съм си само аз, като пренебрегвам липсата на изслушване, разгръщане на книжка, за да се види оценка по друг важен предмет (и преписването й на следващата страница).
... Вече 1 година съм студент! Сега му е редът да си кажа мнението. За периода, в който съм в университета, научих доста неща, които не са свързани само свързани само със знания по специалността. Първоначалното ми впечатление от хората в големия град се потвърждаваха с всеки изминал ден. Самочувствието на тамошните стига до небето. Хората до такава степен са се взели насериозно, че си мислят, че светът се върти около тях. Много натягане, придаване на тежести! Хората там, заклеймяват тези от провинцията по всякакви външни и не само недостатъци. По- далече от носа си не могат да видят. Един колега от едно "село" беше казал: "Не харесвам физиономии, а личности". Истинските личности се оказаха (за мен) провинциалните хора. Естествно има си изключения, но общото ми впечатление е такова. Дали защото ми е непонятно да злословя зад нечий гръб или просто защото това ме издразни, това е нещото, което остави в мен горчиви следи. Това е причината основните ми познанства да са с хора, които са от малките населени места! Сега си припомних и думите на преподавателката си от гимназията по математика след като ме приеха: " Внимавай- в големия град хората са голям въздух, под голямо налягане". Колко права е била!

Моливът

Сетих се, че в 9 клас писах есе на тема "Моливът". Моята творба една от трите отличени и поставена на корковата поставка, забита с габърче (В моята гимназия да си един от трима от випуск 120 човека не е трудно- слабо средно училище).
Сега, 4 години по- късно, мисля да напиша пак нещо за молива. В дншно време той се оказва в много случаи непотребен- с навлизането на технологиите все по-рядко се стига до неговото използване. Всеки е застанал и пише зад клавиатурата на компютъра си. Всеки е с модерни телефони, които позволяват писане, което преди 2 десетилетия е било немислимо. Да запиташ децата какво е молив... все едно да ги питаш какво честваме на 02.юни. Както казваше класния ми преподавател- "вие сте компютърно поколение". Но някой замисля ли се как се е стигнало дотук? Не е ли моливът този, благодарение на който ние се наслаждаме на всичко заобикалящо ни? В тефтерчето си Гутенберг надали е писал с нещо модерно, за да намеря пътя към пишещата машина? Джон Атанасов надали щеше да изобрети компютъра без помощта на това на пръв поглед излишно нещо в момента?
А иначе е толкова прост и практичен...моливът. Последният път когато ме "спаси" бях на лекции. Химикалката ми спря. Тогава погледнах дървената конструкция и подаващият се от нея графит и довърших. Знаеш, че няма скоро да те изостави, знаеш, че няма да му свърши мастилото. Сега кой използва молив редовно- може би само дюлгерите( малко грубо звучи). Но въпреки всичко и те без него не биха могли да се спряват- когато объркат дадена схема е лесно да се изтрие и да се направи наново... To be continued!

Буря, рози и епични пози

Може ли да има по- голям празник от Нова година по нашите ширини? Не знам за други места, но за едно мога да твърдя със сигурност- празникът на розата в град Казанлък! Феерична обстановка всяка година, многолюдна публика, зрелищни фойерверки(не без помощта на "Арсенал"АД) и ... красиви момичета! Буров го е казал - най-красивите жени са българките, а най-красивите българки са казанлъчанките!
30.05.2009г. - облачно мрачно- нима ще се помрачи тазгодишната церемония? Кой ще види как ще наградят Царица Роза? Градушка, порой, безспирен вятър и валежи цял ден. 20 часа- спира за малко. Утихва! След 30 минути трябва да започне коронясването. Пo центъра има малко дете с майка си и двама пенсионери криещи се от дъжда. Издигнатата трибуна е празна. Дървените скамейки са пропити от влагата- къде ще седнат хората. Отивам да ям... все пак съм се примирил, че място за мен ще има.
20:15 минути...трибуната пълна, отстрани се стелят и прииждат хора...поне похапнах, ама ще седя прав. идват все повече и повече- мъже, жени, деца, японци...много японци.
Започва празничната част- гости от Палестина...тука се хващам за главата, която е леко влажна. Представиха народен танц от тяхната "държава". Доста интересна хореография и интересни носии. След това дойде реда на братята македонци, които поздравиха освен нас и всички останали делегации - всички наши съседи, Молдова, Хърватска и още някои близки нам народи. Танцуват и пеят- българска работа :-D. Някаква важна корейска персона беше поздравена- разпростира се популярността на Долината на Розите! Идва и сакралният момент за нас, местните и достата гости от страната на изгряващото слънце- коронацията на царицата.
Излиза... като от приказките... каква рокля! Задават се с факли добре сложени младежи, носят поднос, такъв с който са носили Клеопатра. Музиката - невероятна, озвучението по- добро от това на БНТ по време на конкурса за Евровизия (това май не е сензация!?!). В подноса блести нещо- короната, която трябва да бъде поставена на главата на Царицата! Тези младежи са облечени прилично на траки! Ами да, точно така, нали освен долина на розите е долина и на тракийските царе - 2 в 1! Слагат й полагащия се аксесоар! Тя приветства всички дошли- около 10 хиляди! Музиката става още по- драматична- кара те да настръхнеш...допълнително! Тракийците я отведоха, правят обиколка по оградената ареа и тя маха на всички! Отиде си, музиката спря...Идват фойерверките...като град, в който оръжейното производство е на много високо ниво и тук нямаше празно- трябва да се види на живо! Хората се отдръпват удовлетворени от видяното, макар че следва концерт на български изпълнители, които са в залеза на кариерата си. И аз си тръгвам...все пак трябва да съм и утре на линия за втория ден от празника - голямото шествие на балканските народи, местните селца с техните обичаи, рокерите, училища и още доста интригуващи неща. За тези, които не са присъствали мога само да кажа- догодина пак ще има :)

С мирис на лято

Джапанки...къси панталони...тениска...потна тениска...жарко слънце.Това са доказателствата за настъпващото лято. Идват хубавите и приятни моменти, дългите морски нощи, съпътсвани с лек бриз. За да си припомним отминалите емоции през най- хубавия сезон, ще поздравя с една незабравима песен...

Звезда в аудиторията

Скука, скука и пак скука! И столовете стенат с умилителен глас за маратонки „Рънърс”. Стаята е притихнала, само един отчетлив глас се чува. Муха да бръмне ще се чуе и ще наруши мъртвешкото спокойствие. Отказах да се да слушам и пиша лекцията. Не издържам на това. А и как да не го направя като тя е там... звездата в пустото небе! Поглеждам я – и тя се е сляла с всички останали. Като роботи седят и пишат. Но не – за мен тя сияе. Погледът ми все още се е застоял върху нея. Прекрасна е! В този миг над главата ми се явява балонче с хубава мисъл в него- аз и тя, сами на пусто място, под звездите, сякаш подвластни нам, тя е облечена в сатен и ... тук балончето се пука. Сякаш нещо ме върна в тихата реалност. Колегата отляво иска да види какво съм записал, че е изпуснал, а аз бързо отвръщам с по-твърд тон, че не съм успял и аз. Отново правя това, което правиш- гледам я, абсолютно похотливо, безцеремонно и безсрамно. От създалата се суматоха покрай мен, тя извърта поглед към мен- очите ни се срещат, образуват една права. Тя ми се усмихва доброжелателно, аз продължавам безпардонното си „зяпане”. Тя продължава да прави това, което правеше преди няколко мига. Не издържам- много е красива! Бих дал всичко, за да стана и прекъсна машиналното писане с един зловещ вопъл отправен към нея. Но не мога- липсва ми кураж. Ще я поканя да излезнем след лекцията. Как да го кажа, за да стане някак непринудено, а да не изглежда натрапчиво. Да помисля...Отново колегата не е записал, гледа в листа какво съм записал. Нахалник...Не се ли досети, че не пиша това, което всички пишат. Опитвам да съм спокоен и да му кажа, че и аз изпуснах. Нещо се сопна. Продължавам да гледам. Звезда сред хората...
Изведнъж се зашумява много- професорът е дал край на мъката ми и аз стремглаво поставам листа и химикала в торбата си.
.... Искам пак да ми е скучно. Искам пак да мога да се върна в миговете на блаженство, макар и в моето съзнание само. Какво стана ли- тръгнах аз към нея с подготвяна 10 минути реплика и когато отворих уста да го кажа, телефонът й иззвъня и тя възкликна: „Идвам веднага, мили”! В този момент се почувствах по- зле и от моментната скука... Моята звезда си имаше друг, а за мен остана само да я гледам с моя похотлив и влажен поглед....

Политиковизия

И тази година мина песенния конкурс "Евровизия". Станахме свидетели на поредното дежа ву, сиреч печелене не на база песен,изпълнение към нея, сценични умения, а ...на това коя държава има най- голямо влияние в Европа.
Сега някои правилно ще си зададат въпроса: че какво му е на момчето от Норвегия? Но преди да отговоря на този въпрос ще се върна в последните 2 години да се поогледам за какво иде реч в тези изминали издания на конкурса. През 2007 спечели Сърбия (каква изненада!)- нека се замислим кой би гласувал за тази съседна нам държава? Е как кой- всички бивши югославянски републики- добър електорат мен ако питате, имайки предвид бройката на точките, които тези на пръв поглед малки и незначителни държави дават. Определено ако се вгледаме внимателно бихме съзрели по- добри песни, ама нейсе.
Миналата 2008 - победа за СССР... за Русия исках да кажа.(Тука пак изпадам в някакво небивало недоумение)Ситуацията през тая година е още по- стресираща - повече са бившите съветски държави, които дават пълен брой точки за "големия брат".
Така с право стигнахме до 2009...Норвегия. От изминалите години (и от всички взаимоотношения на по- високо от песенното ниво) знаем, че те недвусмислено показват обич помежду си- изглежда нелогично нещо. Е да, ама нали се сещате, че "техният" представител е ...беларус! Е, тука нещата си идват по местата- така се удря двойно, че даже и мелодийката е наподобяваща на руска народна музика (без да претендирам за точност). Е как братята от всички съветски републики да не се трогнат...
Сега за България... не виждам защо всяка година трябва да има някаква пререкания( да не кажа по- силната дума скандали)относно нашия избор за песен. Предлагам, за да се избегнат всякакви демонстрации, петиции, подписки, нападки на наши звезди един срещу други да няма изобщо избор за българска песен. Ей, тука всеки трябва да си каже: "Този е напълно откачил"! Не! Взимаме от утвърдената схема за добро представяне- имаме си повече от "наш" човек певец в Русия- популярен е не само сред братушките, а в цяла Европа! За нас гласуват много страни и ....печелим или най- малко се представяме в топ 5! Другият вариант е по- радикален, макар и да се лишим от всичкия престиж (който не е голям), който завоюваме от този (политически) конкурс- по примера на Италия се оттегляме с високо вдигната глава! е, това си има минус - лишаване на някои наши звезди от изява на голяма сцена (предпочитам първия вариант!)
А за финал..чудете се кой ще стане победител другата година? Има лесен отговор- вземете един съвременен атлас, вземете и един отпреди 20- 25 години. Открийте разликите, вижте кой с кого граничи и хоп... имате победителя в Политиковизия!

Професия: Мечтател

Играх футбол в последната седмица почти редовно. В един от дните на връщане от терена се замислих, как като бях малък си мечтаех да стана футболист (всеки втори като малък си е мечтал това). За съжаление това не стана, както и доста други мои мечти. Замислех се какво ли щеше да е ако една от мечтите ми се беше осъществила- най- вероятно щях да съм се отдал изцяло и единствено на това като занимание, пренебрегнал купища други неща, а накрая резултатът нямаше да е нещо повече от един перспективен човек, който не е успял да се развие достатъчно. Замислих се за какво мечтая сега- много неща изникват в съзнанието ми - като започнем от една колежка, минем през запознанство с Невена Цонева, посещение на карнавала в Рио де Жанейро и стигнем до написване на роман (не знам как ще стане като аз не мога да пиша добре)- другите малки дори не ги слагам. Какво ли е да си правил и вършил неща в една единствена посока , да си загубил доста от времето, в което може да направиш други по- забавни неща. А какво ли е когато накрая съзреш разочарованието от всички пропилени ползи. Затова засега съм по професия мечтател, от което, мисля, няма по- добра професия. След някоя друга година ще искам да стана добър юрист, но засега ще се задоволя с мечтите си! Поне не се налага да се дават пари за отглеждането им :-D ! Така че не насилвайте нещата, а оставете съдбата сама да реши какво да прави, а дотогава - продължавайте да мечтаете!

Източни храни на западни цени

Никога не бях посещавал китайски ресторант! Досега... принуден от колеги след поредния изморителен академичен ден, се запътиха опитам вкуса на изтока. Честно казано, бях резервиран и не очаквах нещо особено. На вратата ни прие широко усмихната, дръпнато ока жена. Доста приветливо и уютно- имаш чувството, че съм далеч на изток (откъде го знам, като не съм бил никога). Донесоха менюто, като аз си бях наумил да си взема ориз- като истински дилетант в кулинарията, не знам нищо останало от изтока. Пренебрегнах менюто - избрах пържен ориз. Антуражът ми направи своя избор и след десетина минути жената с усмивката започна да носи чиния след чиния. Но какви чинии - все едно свиня ще яде! С моето неособено благонадеждно финансово състояние веднага в главата ми изникна въпроса; колко ли ще струва тази гигантска порция?
Дявол да ме вземе - коремът ми се пръска, а още не съм достигнал 2/3... Предавам се, не мога- един колега помага. Усещам ще се търкалям до нас. Опитах от деликатесите на колегите междувременно. Мнението ми се промени коренно - не било само ориз. Сега наяден за два дена напред, тръпна в очакване на касовата бележка. Успокоявам се, че е нещо, което правя за пръв път и ще прежаля сумата. Гледам и не вярвам на очите си- само 4 лева за 800 грама! Е-е-е , останах очарован от източното. В тези дни на криза явно китайците ще ни хранят - ще повторя упражнението, но с някой на помощ! Ето това се казва източни храни на западни цени!

Дневници и нощници

Вулгарност или гениалност е книгата на Иво Сиромахов - "Дневници и нощници"? След доста противоречиви мнения реших да дам свое собствено становище относно творбата на сценариста на Слави Трифонов. Има ги и двата елемента, но струва ми се, че думите, които всеки от нас употребява поне веднъж на ден, са употребени в унисон с неповторимия хумор на разказите. Книгата разкрива част от автобиографиите на велики хора в различните епохи, поднесени с голяма доза хумор( който може да се усети, ако поне малко сме запознати с биографиите на героите). Преплетени са елементи от Античността и Средновековието заедно с неща, без които днешният свят не може - интернет, мобилни телефони, реалити предавания, какво актуални за съвремието неща. Тази определено "гавър- версия" може да те доведе почти до сълзи! Горещо препоръчвам книгата, а за мен остава да прочета останалите неща от автора!

Бягство към победата

Подадох необходимите документи за това предаване, когато течеше кастинга. Уви, не ме избраха. Сега обаче моят партньор, с когото щях да "бягам", се опитва да спечели конкурс. Сега е соло (аз просто съм голям дилетант в тая сфера)! Сега има шанс не само да участва, но и да спечели. А и това му е призванието - да свири! Понеже не е от хората, които търсят известност, обича да е в миманса, да не привлича излишно внимание, няма да спомена кой е - той си знае! Сега той се намира в китното градче Нови пазар, където се провежда един от най- големите (да не кажа и най- големия) конкурс за акордионисти в България. Печелил го е вече. Дано го направи отново! Искам да го поздравя с една много хубава песен, за да вдъхновя, за бягството му към победата. На който се понрави музиката да се почувства и той поздравен!