Лятото минава, а не искам. Не само защото съм си у дома, защото не мисля за проблеми, но и защото си припомням миналото. Минало протекло в гимназията и спомените за трима много големи приятели. Ние отново сме заедно и отново правят нещата, така както ние бихме искали. Отново сме заедно, отново правим най - различни щуротии, както преди 2-3 години, но този път сме доста по - улегнали. Никога няма да се върнат страхотните пет години от гимназията, но все пак хората си остават и не виждам как може някой да отнеме това, което ни свързва. Всеки от нас след година в университета остава със спорадични мнения относно останалите и признава, че рядко се срещат такива като нас. Всеки от нас се чувства много добре, когато сме заедно. Спомените по отминалите врнена нахлуват и сега се смеем и смеем. Дали заради детската наивност в нас или просто голямо сходство, но ние си оставане трима големи приятели. Вярно, често спорим и се корим един друг, но това даже в доста случаи помага. Всеки от нас знае слабите и силните страни на другите. Всеки може само с три изречение да опише така добре останалите, че даже мастит писател да завиди на добрия описателен портрет. Всеки от нас знае, че може да разчита на другите дори и да е 5 часа сутринта (от личен опит знам :)) Често се замислям какво ли би било ако ги нямаше и отговорът винаги е нещо много различно от сегашното, но с отрицателен знак. Сигурен съм, че и за тях е така. Всеки от нас е научил нещо за себе си и нещо за заобикалящия ни свят от другите. Всеки от нас ще остане приятел на другите докрай.
...Тримата глупаци, тримата мускетари, тримата от запаса, Светата Троица... навсякъде по три...
Няма коментари:
Публикуване на коментар