...

23:56. На терасата съм. Изпращам стария ден и посрещам новия. Моля се, а хладна толплина обвива тялото ми. Мисля и се страхувам да мисля. Утре дали ще е по - добре от днес? Гледам звездите, а пред мен е само една звезда. Гледам луната, а тя танцува под ритъма на сърцето ми и отразява лицето й. 23:57. Отказвам да мисля за утре. Отказвам да ме среща палитра от лица, а тя да е някъде там, някъде далече. Искам да се върна назад, но е късно. Започвам да си спомням миналото, но искам да видя и бъдещето. 23:58. В главата ми нахлуват необикновени желания и особени фантазии, но пак страхът стряска мисълта. Дали ще боли? Говоря си тухо сам, сигурно съм полудял. Или вече съм луд? 23:59. Къде ли е сега? Не знам, а може би знам, но не искам да си признам и не искам да съзря очевидното. Компасът ми сочи посоката, но умът ми казва да се спра. 00:00 Настъпи новият ден. Забравям всичко и започвам отначало. Нали най - хубавото му нещо е, че започва отначало. Отново терзания. Дали да легна? Поне до изгрева да събера парчетата на лошия пъзел в главата си. Дали ще успея да не сънувам онази звезда? Не знам, но си струва да опитам, макар че изходът е ясен...