Реквием за Краля

Исках да напиша статия за Майкъл Джексън, но не се чувствам подготвен и усещам, че е неуместно един дилетант относно Краля на попа да пише за него. Затова помолих човек, който е доста навътре в тематиката да напише. Момчето се казва Вальо...
"Майкъл Джексън- идолът на много поколения ни напусна най-неочаквано.. Но кой беше Джако ? На пръв поглед лесен въпрос, но всъщност се оказва, че много хора си мислят, че знаят кой е, а всъщност си нямат и най-бегла представа.. Майкъл Джоузеф Джексън ... Истинският човек, който се крие зад това име е така познатия на всички ни певец и танцьор .. Той е най-успешният изпълнител за всички времена с рекорди по продажби на албумите си в световен мащаб. Това на всеки е известно. Но Майкъл всъщност е една всестранно развита личност. Той пише текстове за песни, той е също така хореограф, продуцент, актьор, автор, бизнесмен, филантроп, финансист и изобретател.Освен това той не се ограничава само в един стил музика. Той има запизсани R&B парчета, както и парчета с уникални китарни сола от виртуозите Еди Ван Хален и Слаш. Всичко това той ръководи с огромен успех. С пожънатите музикални успехи идват и скандалите около Джако. Много хора го осъждат за така наречената от тях "мания" за пластични операции. Но истината е , че това не е "мания", а борба с болест, която засяга пигментацията на кожата. Години по-късно той е жертва на поредната клевета- обвинен е в педофилия, но по-късно оправдан. Кралят е бил подлаган на много изпитания през годините и винаги се е справял безупречно-нещо достойно за истинско уважение. Дотук с приликите с другите знаменитости. Противно на мнозинството от "звезди", Джако никога не се е поддавал на наркотични вещества и алкохол, въпреки изпитанията и тежките моменти от детството. Всеки оценява неговата гениалност като музикант и танцьор, но всичко това се постига с невероятна емоционалност, с каквато той пееше песните си. Всички сме чували имена на рок и хеви метъл легендите Deep Purple, Led Zeppelin, Iron Maiden, Whitesnake- безспорно титани в световната музика, но никоя от тези групи не е карала публиката да крещи до изнемощяване, никоя от тези групи не е карал милиони хора по света да "ходят по луната" заедно с техният идол ,никоя от тези групи не е карала милиони хора да плачат при мисълта, че ще видят Джако на живо, никоя от групите не е дала на хората възможността да се докоснат до тях. Джако си остана един земен човек, който никога не се е възприемал като нещо повече от останалите хора. И накрая, но не на последно място, Кралят на Попа е човек, който се беше отдал на благотворителната дейност. Той винаги е бил водач на кампании за събиране на средства за лечение на децата от третия свят. На 25.06.2009 година не ни напусна един обикновен музикант, а ни напусна едно велико същество, един велик човек, дал на света нещо повече от музика-дал на света надежда, любов и насока в живота. Майкъл Джексън (29 август 1958- 25 юни 2009)"
Единственото, което ми остава е да кажа, че надали има човек, който да е от 7 до 107 години и да не е чувал за Майкъл Джексън. Най- голямата от малкото звезди на земята. Почивай в мир, Кралю!

За сайтовете за запознанства

Вървя и подритвам безгрижно камъчета по пътя в търсене на подходящата пейка. Най- сетне се установявам на една и се наслаждавам на песента на птиците. Отдалече се с периферното зрение забелязвам три субекта, които са се запътили към съседната на моята пейка. Момче и две момичета. Момчето беше с трудноописуема прическа, цвят неопределим- не съм далтонист, но цветът беше меко казано странен- ако кажа шарен, може би няма да сбъркам. Момичетата приличаха на такива, чиято професия в бъдеще би предполагала клишето:"Няма срамен труд". Настаниха се на другата пейка. И се започна... разговорът за сайтовете за запознанства. Моята идилия с песента на птичките бързо бе заличена...
Освен че сме държавата със средно най- много партии и телевизии на глава от населението, май и по сайтове за запознанства държим първенството. Тримата герои започнаха да си разправят кой им писал, какво има писал, като коментарите на останалите се свеждаха до 2-3 думи, макар и доста да се казваше за тях. Явно се казва едно и също в тези виртуални срещи. Момчето каза, че даже е получил няколко гласа. Тук явно купуването и продаването на гласове не се таксува за престъпление, а е просто трик на модераторите с цел евтино забогатяване и всичко е повече от легитимно. Момчето при споменаването на някоя негова "гласоподавателка" си оправи прическата. Ефектно я опипа по тила си, сякаш до него имаше синоптик и математик - единия му казва 2 градуса и 14 секунди, а другия север-северозапад. Момичетата бяха във възторг от новината и на свой ред и те започнаха да се хвалят.
Едно не мога да разбера- защо народът ни е толкова глупав, че си мисли, че като имаш само положителни оценки и коментари вече е нещо значимо. В този род сайтове отрицателните мнения трябва да се впишат в Червената книга, а и коментари, които с по една дума и тя е умалително, някак не вървят за човек, който претендира за нещо особено. А някой задава ли си въпроса, когато нашите родители са били на възраст от 15 до 20 какво са правели? Как ли са се справяли със запознанствата. Това ми навява само добри спомени, когато кабеларката, GSM-ите и интернета бяха теми-табу. Всичко беше много по- чисто и искрено, а не някакво механично писане на коментари...пардон copy/paste на коментари, без дори да се е погледнал индивида адресат на съответното мнение.
А най- жалкото е, че подрастващите губят сериозно време в това. Заблудата е толкова голяма. нашите познайници си заминават- с широки усмивки. Явно пак са се запътили към някоя виртуална среща, в света на измисленото...

Целувка от природата

Опознай родината, за да я обикнеш- това е казал народът и не е сбъркал. Понякога си мисля, че единственото нещо, което имаме е природата. В България доста места биха се характеризирали като "земен рай", но когато Господ е създал земята, то една от неговите любими кътчета е казанлъшкия край. За да не бъда голословен, ще представя снимков материал, на местността, обградена от две планини, с голям язовир и много, много рози...

Красива утопия с тъжен финал

Свърши сесията ми. Вместо да съм щастлив у мен нахлуват противоречиви чувства. Завършекът беше разочароващ. Но затова вина си имам самия аз. В сублимния момент се прояви една от лошите черти на личността (рядко се получава но... )- прекомерна самонадеяност!
Бях прекалено сигурен в това, което знаех, дори ненаписах нещо на листчето си, когато имах тази възможност, за да си помогна при устното изпитване. След изтеглянето на въпросите вече виждах нарисувана максимална оценка. Моята твърдоглавост се прояви в това, че си бях наумил предварително да отида при професорката, да покажа какво знам, а не при асистента (каква огромна грешка !!!! ). Сядайки до нея, в мен нахлу още по- голяма увереност, че ще изкарам, макар че до този момент оценките при нея бяха не особено задоволителни в сравнение с тези поставени от асистента. Казах всичко, както трябва- да, успях! Каза ми: "Колега, имате добри познания! Успех занапред"! Предвкусвах победата след 3 безсънни нощи. Изведнъж тя написа добър. Дали вече не бях заспал?!? Шипнах се по ръката- не сънувах, всичко беше реално. Пуснах една иронична усмивка, поздравих я и излезнах. Какво направих- ако бях седнал при асистента, нямаше да имам никакъв проблем. Виновен съм си само аз, като пренебрегвам липсата на изслушване, разгръщане на книжка, за да се види оценка по друг важен предмет (и преписването й на следващата страница).
... Вече 1 година съм студент! Сега му е редът да си кажа мнението. За периода, в който съм в университета, научих доста неща, които не са свързани само свързани само със знания по специалността. Първоначалното ми впечатление от хората в големия град се потвърждаваха с всеки изминал ден. Самочувствието на тамошните стига до небето. Хората до такава степен са се взели насериозно, че си мислят, че светът се върти около тях. Много натягане, придаване на тежести! Хората там, заклеймяват тези от провинцията по всякакви външни и не само недостатъци. По- далече от носа си не могат да видят. Един колега от едно "село" беше казал: "Не харесвам физиономии, а личности". Истинските личности се оказаха (за мен) провинциалните хора. Естествно има си изключения, но общото ми впечатление е такова. Дали защото ми е непонятно да злословя зад нечий гръб или просто защото това ме издразни, това е нещото, което остави в мен горчиви следи. Това е причината основните ми познанства да са с хора, които са от малките населени места! Сега си припомних и думите на преподавателката си от гимназията по математика след като ме приеха: " Внимавай- в големия град хората са голям въздух, под голямо налягане". Колко права е била!

Моливът

Сетих се, че в 9 клас писах есе на тема "Моливът". Моята творба една от трите отличени и поставена на корковата поставка, забита с габърче (В моята гимназия да си един от трима от випуск 120 човека не е трудно- слабо средно училище).
Сега, 4 години по- късно, мисля да напиша пак нещо за молива. В дншно време той се оказва в много случаи непотребен- с навлизането на технологиите все по-рядко се стига до неговото използване. Всеки е застанал и пише зад клавиатурата на компютъра си. Всеки е с модерни телефони, които позволяват писане, което преди 2 десетилетия е било немислимо. Да запиташ децата какво е молив... все едно да ги питаш какво честваме на 02.юни. Както казваше класния ми преподавател- "вие сте компютърно поколение". Но някой замисля ли се как се е стигнало дотук? Не е ли моливът този, благодарение на който ние се наслаждаме на всичко заобикалящо ни? В тефтерчето си Гутенберг надали е писал с нещо модерно, за да намеря пътя към пишещата машина? Джон Атанасов надали щеше да изобрети компютъра без помощта на това на пръв поглед излишно нещо в момента?
А иначе е толкова прост и практичен...моливът. Последният път когато ме "спаси" бях на лекции. Химикалката ми спря. Тогава погледнах дървената конструкция и подаващият се от нея графит и довърших. Знаеш, че няма скоро да те изостави, знаеш, че няма да му свърши мастилото. Сега кой използва молив редовно- може би само дюлгерите( малко грубо звучи). Но въпреки всичко и те без него не биха могли да се спряват- когато объркат дадена схема е лесно да се изтрие и да се направи наново... To be continued!