Красива утопия с тъжен финал

Свърши сесията ми. Вместо да съм щастлив у мен нахлуват противоречиви чувства. Завършекът беше разочароващ. Но затова вина си имам самия аз. В сублимния момент се прояви една от лошите черти на личността (рядко се получава но... )- прекомерна самонадеяност!
Бях прекалено сигурен в това, което знаех, дори ненаписах нещо на листчето си, когато имах тази възможност, за да си помогна при устното изпитване. След изтеглянето на въпросите вече виждах нарисувана максимална оценка. Моята твърдоглавост се прояви в това, че си бях наумил предварително да отида при професорката, да покажа какво знам, а не при асистента (каква огромна грешка !!!! ). Сядайки до нея, в мен нахлу още по- голяма увереност, че ще изкарам, макар че до този момент оценките при нея бяха не особено задоволителни в сравнение с тези поставени от асистента. Казах всичко, както трябва- да, успях! Каза ми: "Колега, имате добри познания! Успех занапред"! Предвкусвах победата след 3 безсънни нощи. Изведнъж тя написа добър. Дали вече не бях заспал?!? Шипнах се по ръката- не сънувах, всичко беше реално. Пуснах една иронична усмивка, поздравих я и излезнах. Какво направих- ако бях седнал при асистента, нямаше да имам никакъв проблем. Виновен съм си само аз, като пренебрегвам липсата на изслушване, разгръщане на книжка, за да се види оценка по друг важен предмет (и преписването й на следващата страница).
... Вече 1 година съм студент! Сега му е редът да си кажа мнението. За периода, в който съм в университета, научих доста неща, които не са свързани само свързани само със знания по специалността. Първоначалното ми впечатление от хората в големия град се потвърждаваха с всеки изминал ден. Самочувствието на тамошните стига до небето. Хората до такава степен са се взели насериозно, че си мислят, че светът се върти около тях. Много натягане, придаване на тежести! Хората там, заклеймяват тези от провинцията по всякакви външни и не само недостатъци. По- далече от носа си не могат да видят. Един колега от едно "село" беше казал: "Не харесвам физиономии, а личности". Истинските личности се оказаха (за мен) провинциалните хора. Естествно има си изключения, но общото ми впечатление е такова. Дали защото ми е непонятно да злословя зад нечий гръб или просто защото това ме издразни, това е нещото, което остави в мен горчиви следи. Това е причината основните ми познанства да са с хора, които са от малките населени места! Сега си припомних и думите на преподавателката си от гимназията по математика след като ме приеха: " Внимавай- в големия град хората са голям въздух, под голямо налягане". Колко права е била!