Носталгия по монтьорите

...Тримата глупаци, тримата мускетари, тримата от запаса, Светата Троица... навсякъде по три...
Лятото минава, а не искам. Не само защото съм си у дома, защото не мисля за проблеми, но и защото си припомням миналото. Минало протекло в гимназията и спомените за трима много големи приятели. Ние отново сме заедно и отново правят нещата, така както ние бихме искали. Отново сме заедно, отново правим най - различни щуротии, както преди 2-3 години, но този път сме доста по - улегнали. Никога няма да се върнат страхотните пет години от гимназията, но все пак хората си остават и не виждам как може някой да отнеме това, което ни свързва. Всеки от нас след година в университета остава със спорадични мнения относно останалите и признава, че рядко се срещат такива като нас. Всеки от нас се чувства много добре, когато сме заедно. Спомените по отминалите врнена нахлуват и сега се смеем и смеем. Дали заради детската наивност в нас или просто голямо сходство, но ние си оставане трима големи приятели. Вярно, често спорим и се корим един друг, но това даже в доста случаи помага. Всеки от нас знае слабите и силните страни на другите. Всеки може само с три изречение да опише така добре останалите, че даже мастит писател да завиди на добрия описателен портрет. Всеки от нас знае, че може да разчита на другите дори и да е 5 часа сутринта (от личен опит знам :)) Често се замислям какво ли би било ако ги нямаше и отговорът винаги е нещо много различно от сегашното, но с отрицателен знак. Сигурен съм, че и за тях е така. Всеки от нас е научил нещо за себе си и нещо за заобикалящия ни свят от другите. Всеки от нас ще остане приятел на другите докрай.
...Тримата глупаци, тримата мускетари, тримата от запаса, Светата Троица... навсякъде по три...

Страхът

В последно време доста размишлявам какво е това страх? Кой го поражда, откъде идва и къде отива? Не знам доколко е вярно, но смятам, че страх няма! Такова понятие не съществува, а просто някои хора са сходни да намерят някакво оправдание, за да не направят нещо. Страхът е подсъзнателната бариера на човек, границата, която не ни позволява да открием нещо по- добро от това, което имаме за момента. Боязънът замъглява мисълта ни и не позволява да се направи крачката към едно по- светло и по - хубаво.
От известно време се мъча да се отърва от всякакви страхове. Правя неща, които преди половин година никога не бих правил. И така се чувствам много по- добре. С всеки изминал ден си казвам колко много съм изпуснал и то само защото "ме е било страх". И Булгаков го е казал: "Страхът е най- големия порок". Колко добра мисъл - и е прав. Ако не беше страхът у хората, всичко би било по - лесно. Няма да се колебаеш дали да направиш нещо, защото не смееш, което пък след себе си би довело до друго нещо, което не би направил, което ще доведе до някое друго и така в един омагьосан кръг и то само защото един пък си бил заслепен от магията на страха.
Започнах да наричам нещата с истинските им имена и да правя това, което искам. Думата "фобия" вече е табу за мен, както трябва да е за всеки (поне според мен). Всичко трябва да се прави тогава когато му е времето, а не след себе си да довежда лавина от други главоболия и да се чудим къде грешим. Отървете се от страха и направете нещо, което никога не сте правили, защото ви е било страх. Направете го и вижте, че дяволът не е толкова черен!