Никога не бях посещавал китайски ресторант! Досега... принуден от колеги след поредния изморителен академичен ден, се запътиха опитам вкуса на изтока. Честно казано, бях резервиран и не очаквах нещо особено. На вратата ни прие широко усмихната, дръпнато ока жена. Доста приветливо и уютно- имаш чувството, че съм далеч на изток (откъде го знам, като не съм бил никога). Донесоха менюто, като аз си бях наумил да си взема ориз- като истински дилетант в кулинарията, не знам нищо останало от изтока. Пренебрегнах менюто - избрах пържен ориз. Антуражът ми направи своя избор и след десетина минути жената с усмивката започна да носи чиния след чиния. Но какви чинии - все едно свиня ще яде! С моето неособено благонадеждно финансово състояние веднага в главата ми изникна въпроса; колко ли ще струва тази гигантска порция?
Дявол да ме вземе - коремът ми се пръска, а още не съм достигнал 2/3... Предавам се, не мога- един колега помага. Усещам ще се търкалям до нас. Опитах от деликатесите на колегите междувременно. Мнението ми се промени коренно - не било само ориз. Сега наяден за два дена напред, тръпна в очакване на касовата бележка. Успокоявам се, че е нещо, което правя за пръв път и ще прежаля сумата. Гледам и не вярвам на очите си- само 4 лева за 800 грама! Е-е-е , останах очарован от източното. В тези дни на криза явно китайците ще ни хранят - ще повторя упражнението, но с някой на помощ! Ето това се казва източни храни на западни цени!
По "Държавата", Платон
Преди 2 години
