Страхът

В последно време доста размишлявам какво е това страх? Кой го поражда, откъде идва и къде отива? Не знам доколко е вярно, но смятам, че страх няма! Такова понятие не съществува, а просто някои хора са сходни да намерят някакво оправдание, за да не направят нещо. Страхът е подсъзнателната бариера на човек, границата, която не ни позволява да открием нещо по- добро от това, което имаме за момента. Боязънът замъглява мисълта ни и не позволява да се направи крачката към едно по- светло и по - хубаво.
От известно време се мъча да се отърва от всякакви страхове. Правя неща, които преди половин година никога не бих правил. И така се чувствам много по- добре. С всеки изминал ден си казвам колко много съм изпуснал и то само защото "ме е било страх". И Булгаков го е казал: "Страхът е най- големия порок". Колко добра мисъл - и е прав. Ако не беше страхът у хората, всичко би било по - лесно. Няма да се колебаеш дали да направиш нещо, защото не смееш, което пък след себе си би довело до друго нещо, което не би направил, което ще доведе до някое друго и така в един омагьосан кръг и то само защото един пък си бил заслепен от магията на страха.
Започнах да наричам нещата с истинските им имена и да правя това, което искам. Думата "фобия" вече е табу за мен, както трябва да е за всеки (поне според мен). Всичко трябва да се прави тогава когато му е времето, а не след себе си да довежда лавина от други главоболия и да се чудим къде грешим. Отървете се от страха и направете нещо, което никога не сте правили, защото ви е било страх. Направете го и вижте, че дяволът не е толкова черен!