18.07.2008

Случвало ли ви се е да има ден, в който да си кажете "Днес се промени животът ми"? И на мен ми се случи същото на 18.07.2008г. На този велик за българите ден, в който се е родил Левски (жалко, че днес голяма част от младежта, чувайки това име го асоциират с футболния тим), аз "еволюирах".
Беше 7 часа сутринта. Покрай мен се стелеха стотици мои връстници. Имаше изпит по история. Наведени глави, вперили погледите си в листове и учебници, попивайки последната доза знание преди заветните часове, физиономии, респектиращи с дълбока начетеност, родители, които ту се притесняват гризейки нокти, ту даващи последни наставления на отрочетата си и... аз, сам, притеснен от останалите (конкуренти), скромно отишъл с два химикала и няколко празни листа. История на България- изпит, в който трябва да напрегнеш всички свои знания в точния момент и да разчиташ на късмет, за да успееш.
Няма да крия, че се чувствах аутсайдер. Без уроци, с едномесечна подготовка (всъщност по тази наука сериозно се интересувам от втори клас, така че е доста условно да се каже откога точно се готвя :-D . Влизаме, а аулата сякаш взима насъбралото се в мен напрежение. Той дойде- за едни палач, за други чародей - и каза темата.
С горчива усмивка посрещнах действителността- миналогодишната тема се повтаря. Всичко на всичко я бях чел три пъти откак се готвя (сериозно). Половината стая се изнесе все едно имаше сигнал за бомба в сградата. Колебаех се! Какво да направя: да излезна с с преклонена глава или да разсмея до сълзи проверяващите. Втората опция ми се стори по-рационална след едноминутно мислене.
В следващите 4 часа и 15 минути имаш чувството, че професор Божидар Димитров е до мен и ми диктува. И ако оставя шегата настрана, направо се изумих какви познания съм имал, след като се бях вглъбил в спомени по четени неща отпреди доста време.
Изкарах достатъчно, за да ме приемат. Този ден ме промени- от човек, в дипломата на който пише, че е "монтьор на електронна техника" (как добре звучи само... "монтьор") да те приемат нещо, което сериозен набор от кандидати искат да учат - право. След този ден наистина си повярвах, че мога да направя нещо голямо, самочувствието ми промени в положителна насока, а и обществената оценка за мен се вдигна (не че последното ме интересува много)...