Звезда в аудиторията

Скука, скука и пак скука! И столовете стенат с умилителен глас за маратонки „Рънърс”. Стаята е притихнала, само един отчетлив глас се чува. Муха да бръмне ще се чуе и ще наруши мъртвешкото спокойствие. Отказах да се да слушам и пиша лекцията. Не издържам на това. А и как да не го направя като тя е там... звездата в пустото небе! Поглеждам я – и тя се е сляла с всички останали. Като роботи седят и пишат. Но не – за мен тя сияе. Погледът ми все още се е застоял върху нея. Прекрасна е! В този миг над главата ми се явява балонче с хубава мисъл в него- аз и тя, сами на пусто място, под звездите, сякаш подвластни нам, тя е облечена в сатен и ... тук балончето се пука. Сякаш нещо ме върна в тихата реалност. Колегата отляво иска да види какво съм записал, че е изпуснал, а аз бързо отвръщам с по-твърд тон, че не съм успял и аз. Отново правя това, което правиш- гледам я, абсолютно похотливо, безцеремонно и безсрамно. От създалата се суматоха покрай мен, тя извърта поглед към мен- очите ни се срещат, образуват една права. Тя ми се усмихва доброжелателно, аз продължавам безпардонното си „зяпане”. Тя продължава да прави това, което правеше преди няколко мига. Не издържам- много е красива! Бих дал всичко, за да стана и прекъсна машиналното писане с един зловещ вопъл отправен към нея. Но не мога- липсва ми кураж. Ще я поканя да излезнем след лекцията. Как да го кажа, за да стане някак непринудено, а да не изглежда натрапчиво. Да помисля...Отново колегата не е записал, гледа в листа какво съм записал. Нахалник...Не се ли досети, че не пиша това, което всички пишат. Опитвам да съм спокоен и да му кажа, че и аз изпуснах. Нещо се сопна. Продължавам да гледам. Звезда сред хората...
Изведнъж се зашумява много- професорът е дал край на мъката ми и аз стремглаво поставам листа и химикала в торбата си.
.... Искам пак да ми е скучно. Искам пак да мога да се върна в миговете на блаженство, макар и в моето съзнание само. Какво стана ли- тръгнах аз към нея с подготвяна 10 минути реплика и когато отворих уста да го кажа, телефонът й иззвъня и тя възкликна: „Идвам веднага, мили”! В този момент се почувствах по- зле и от моментната скука... Моята звезда си имаше друг, а за мен остана само да я гледам с моя похотлив и влажен поглед....