Клошар

Слънчев ноемврийски ден, а аз седя на пейка с току - що купена книга. Хубава е, харесва ми. 20-тина страници минах и не съжалих от покупката. Ветрецът леко налагаше под волята си върху есенните листа. и Тук един човек дойде до мен за втори път в последните 10 минути и каза:
- Извинявай, не съм клошар, а просто съм изпаднал в затруднено положение, може ли да ми дадеш 20 стотинки?
Отговорих вежливо, че нямам. Не съм безсърдечен човек или нещо подобно, но просто не мисля, че трябва да давам на такива хора средства. Смятам, че ако си изпаднал дотам трябва да намериш сам необходимото с труд, а не просейки. Въпреки всичко ми стана жал за човека, все пак 2 пъти ме моли. Гледах го как отминава, а аз затворих книгата и си извадих портфейла. щях да го настигна и да му дам. Отварям и гледам...аз бях изпаднал в неговото положение. В себе си нямах сериозни финанси. Сега бяхме равнопоставени с клошаря. Осъзнах, че дори и да си хвана градския транспорт не мога и тръгнах бавно към дома, докато слънцето бавно се скриваше зад хоризонта.
Вече стигнах дома, листата танцуваха още повече под диктовката на вятъра, а аз си мислих за него, за клошаря. Дали и аз не бях такъв в тази ситуация?