Моливът

Сетих се, че в 9 клас писах есе на тема "Моливът". Моята творба една от трите отличени и поставена на корковата поставка, забита с габърче (В моята гимназия да си един от трима от випуск 120 човека не е трудно- слабо средно училище).
Сега, 4 години по- късно, мисля да напиша пак нещо за молива. В дншно време той се оказва в много случаи непотребен- с навлизането на технологиите все по-рядко се стига до неговото използване. Всеки е застанал и пише зад клавиатурата на компютъра си. Всеки е с модерни телефони, които позволяват писане, което преди 2 десетилетия е било немислимо. Да запиташ децата какво е молив... все едно да ги питаш какво честваме на 02.юни. Както казваше класния ми преподавател- "вие сте компютърно поколение". Но някой замисля ли се как се е стигнало дотук? Не е ли моливът този, благодарение на който ние се наслаждаме на всичко заобикалящо ни? В тефтерчето си Гутенберг надали е писал с нещо модерно, за да намеря пътя към пишещата машина? Джон Атанасов надали щеше да изобрети компютъра без помощта на това на пръв поглед излишно нещо в момента?
А иначе е толкова прост и практичен...моливът. Последният път когато ме "спаси" бях на лекции. Химикалката ми спря. Тогава погледнах дървената конструкция и подаващият се от нея графит и довърших. Знаеш, че няма скоро да те изостави, знаеш, че няма да му свърши мастилото. Сега кой използва молив редовно- може би само дюлгерите( малко грубо звучи). Но въпреки всичко и те без него не биха могли да се спряват- когато объркат дадена схема е лесно да се изтрие и да се направи наново... To be continued!