18.07.2008

Случвало ли ви се е да има ден, в който да си кажете "Днес се промени животът ми"? И на мен ми се случи същото на 18.07.2008г. На този велик за българите ден, в който се е родил Левски (жалко, че днес голяма част от младежта, чувайки това име го асоциират с футболния тим), аз "еволюирах".
Беше 7 часа сутринта. Покрай мен се стелеха стотици мои връстници. Имаше изпит по история. Наведени глави, вперили погледите си в листове и учебници, попивайки последната доза знание преди заветните часове, физиономии, респектиращи с дълбока начетеност, родители, които ту се притесняват гризейки нокти, ту даващи последни наставления на отрочетата си и... аз, сам, притеснен от останалите (конкуренти), скромно отишъл с два химикала и няколко празни листа. История на България- изпит, в който трябва да напрегнеш всички свои знания в точния момент и да разчиташ на късмет, за да успееш.
Няма да крия, че се чувствах аутсайдер. Без уроци, с едномесечна подготовка (всъщност по тази наука сериозно се интересувам от втори клас, така че е доста условно да се каже откога точно се готвя :-D . Влизаме, а аулата сякаш взима насъбралото се в мен напрежение. Той дойде- за едни палач, за други чародей - и каза темата.
С горчива усмивка посрещнах действителността- миналогодишната тема се повтаря. Всичко на всичко я бях чел три пъти откак се готвя (сериозно). Половината стая се изнесе все едно имаше сигнал за бомба в сградата. Колебаех се! Какво да направя: да излезна с с преклонена глава или да разсмея до сълзи проверяващите. Втората опция ми се стори по-рационална след едноминутно мислене.
В следващите 4 часа и 15 минути имаш чувството, че професор Божидар Димитров е до мен и ми диктува. И ако оставя шегата настрана, направо се изумих какви познания съм имал, след като се бях вглъбил в спомени по четени неща отпреди доста време.
Изкарах достатъчно, за да ме приемат. Този ден ме промени- от човек, в дипломата на който пише, че е "монтьор на електронна техника" (как добре звучи само... "монтьор") да те приемат нещо, което сериозен набор от кандидати искат да учат - право. След този ден наистина си повярвах, че мога да направя нещо голямо, самочувствието ми промени в положителна насока, а и обществената оценка за мен се вдигна (не че последното ме интересува много)...

Среща с... французин

Намирах се в Брест. Сега някои ще си помислят, че съм посетил Франция или Беларус, но уви не съм. Това е едно от двете села, носещи същите наименования като градовете в гореспоменатите държави.
Реших да разнообразя налегналото ме прозаично ежедневие. Отидох да видя "селската интелигенция" в единственото що-годе нормално заведение. "Заведение" е събирателно понятие на кафене, ресторант, кръчма и каквото още се сетите.
Пет минути след моето акостиране дойде възрастен мъж с ... колело. Имаше сериозен набор от боеприпаси за оцеляване. Дали не беше участник в "Survivor"? Едва когато слезна от велосипеда си, забелязах френското знаме да стърчи от задната седалка. Тук веднага ми светна онази жълта лампа - французин, обикалящ Европа с велосипед.
Оказа се, че в "заведението" говоримият чужд език е само испанския - все пак доста хора са ходили да припечелят някой лев там. Наложи се аз да спасявам дузпата с неособено добрия си английски.
Разбрахме се! Започнах да разпитвам господина. Тръгнал от френско- испанската граница, минал през Швейцария и оттам в Германия. Целта му била да проследи похода на река Дунав до делтата й, където се влива с Черно море. И успял! Сега се връщал обратно. Изминал около 4400 км, въртейки педали. А е на 55 години! Показа снимки от Дунав в различни етапи на реката. Просто чудесно!
Винаги съм смятал французите за романтични авантюристи, но това надхвърли очакванията ми. Сигурно ще си кажете "Какво пък толкова", но тази случка на това място те зарежда на направиш нещо необичайно, някоя щуротия. И аз се заредих. Само че мисля да направя нещо такова из планините на България... има ли желаещи?

Последното, което ...

В този пост мисля да опиша "последното, което.." съм правил в различни категории. Без да губя време започвам:
- последното, което... четох, беше "Спасителят в ръжта" на Селинджър. Две контрастиращи мнения получих за тази книга преди да я взема. Едното на човек, който чете доста художествена литература, според който откровено не струва, и другото на олимпийски шампион по география за кадети, за който творбата е най- добрата, четена от него. И той е чел доста.
Придържам се към първото. Тази книга се класика, а все едно третокласник е писал съчинение на тема "Kакво правих в последните дни", но малко по- дълго. Езикът е еднообразен, изпъстрен с клишета и жаргони. Героят определено е нихилист и вечно не е в настроение за каквото и да е. Може би само за пушене и пиене, на което биха завидели закоравели пушачи и алкохолици- при това е само на 16 години?!? Направо се отвратих от книгата, но на който му е любопитно аджеба за какво става въпрос да я прочете.
- последното, което...гледах, беше филмът "Враг пред портите". Хареса ми. Като човек обичащ история ми беше интересно да видя това съвременно разбиране за II-рата Световна война. Много точно направена миниатюра, която показва изхода от войната, просто в по- малък мащаб- временно надмощие на Германия и накрая победа за руснаците. Перипетиите, през които преминават засилват напрежението. Абе с две думи- хубав филм.
- последното, което...научих беше, че в държавата Монако градовете не са един, а цели четири. Разбирайки това, личното ми мнение за познанията ми по география рухнаха като пясъчна кула, залята от морска вълна. Почувствах се като looser :-(
- последното, което слушах...бяха трите песни, които слушах преди да кандидатствам след 7 клас. Мислих, че ще се натъжа, като ги чуя, но не стана така. Имаше само месец, в който съжалявах за не чак дотам високите резултати, респективно невлизането в най- елитната гимназия в общината. Всяко зло за добро, а доброто в този случай се оказа в пъти по- добро!
- последното, което... ме разочарова,бях самият аз. Сложните завоелирани изречения, неразгадаемите алюзии, с които се опитвам да постигна нещо, по- скоро ме отдалечават от целта, отколкото доближават. По- добре да не се опитвам да оставям адресата сам да стига до посланието. Трябва да имам по- голяма смелост и да казвам в точния момент това, което трябва.
-последното, което...ще напиша тук, е че разполагаме със земен рай ние българите. 9 часа се дръсах в нашенските железници ( не че има по- голяма романтика да те подрусва и да ти трака влака- иначе се губи тръпката и имаш чувството,че не си в България :-D) и минах през цяла Северна България и проход в Стара планина. Бил съм в чужбина и там насила е направено красиво от страна на човека. А тук си имаме девствена и неопетнена природа, която дори чужденците идват да видят и се любуват. Просто трябва да се научим да оценяваме това, което имаме :) Fine ...