четвъртък, 30 април 2009 г.

Източни храни на западни цени

Никога не бях посещавал китайски ресторант! Досега... принуден от колеги след поредния изморителен академичен ден, се запътиха опитам вкуса на изтока. Честно казано, бях резервиран и не очаквах нещо особено. На вратата ни прие широко усмихната, дръпнато ока жена. Доста приветливо и уютно- имаш чувството, че съм далеч на изток (откъде го знам, като не съм бил никога). Донесоха менюто, като аз си бях наумил да си взема ориз- като истински дилетант в кулинарията, не знам нищо останало от изтока. Пренебрегнах менюто - избрах пържен ориз. Антуражът ми направи своя избор и след десетина минути жената с усмивката започна да носи чиния след чиния. Но какви чинии - все едно свиня ще яде! С моето неособено благонадеждно финансово състояние веднага в главата ми изникна въпроса; колко ли ще струва тази гигантска порция?
Дявол да ме вземе - коремът ми се пръска, а още не съм достигнал 2/3... Предавам се, не мога- един колега помага. Усещам ще се търкалям до нас. Опитах от деликатесите на колегите междувременно. Мнението ми се промени коренно - не било само ориз. Сега наяден за два дена напред, тръпна в очакване на касовата бележка. Успокоявам се, че е нещо, което правя за пръв път и ще прежаля сумата. Гледам и не вярвам на очите си- само 4 лева за 800 грама! Е-е-е , останах очарован от източното. В тези дни на криза явно китайците ще ни хранят - ще повторя упражнението, но с някой на помощ! Ето това се казва източни храни на западни цени!

2 коментара:

Анонимен каза...

Много ти е симпатично чувството за хумор, ще те чета с удоволствие. Имаш приятен стил на писане.

NikosBG каза...

lol Доста съм учуден от този пост Станиславе... все пак няколко години живя в непосредствена близост до китайски ресторант! А това че китайците ще ни хранят си е така, те и без това от край време си ни хранят(че и техниката ни е все от там тц тц).